Интервю

Христо Стоичков:
"Не съм удобен, защото не могат да ме командват"

18.12.2000
Най-титулуваният български футболист Христо Стоичков отпътува от България вчера. 34-годишният ас на американския Чикаго Файър се прибра при семейството си в Барселона, след като изкара у нас цяла седмица. Ицо се появи на аерогара София точно в 15,55 часа в черен мерцедес и ескортиран от полицейска кола.
С него отново бяха най-близките му приятели начело с кума му - приключилия със съдийството у нас Атанас Узунов, в чийто бенефисен мач Камата за последно игра на родна земя.
Влизайки във випа на летището, Стоичков с усмивка първо се отби да поздрави служителите. Те веднага взеха багажа му и го попитаха какво място иска в самолета. “До прозореца”, отговори той. После даде автограф на момиченце, което с възхита го гледаше право в очите, и се ръкува с г-н Всяка неделя Кеворк Кеворкян. Ицо се опита да бъде весел, но не успя да скрие, че всъщност е уморен и без настроение.

- Доста сте мрачен. Защо?
- Разболях се. Вдигнах 40 градуса температура и наистина не се чувствам добре. Явно калта и мръсотията в България не ми понасят.
- Коя мръсотия имате предвид?
- Онази, която е навсякъде тук.Тъжно ми е, защотовинаги ще остана българин това е родината ми, която никога няма да спра да обичам, а тя още е много кална от нечисти помисли.
- С това чувство ли си тръгвате сега?
- Стремя се да запомня само хубавото, което преживях. Това, че се срещнах с истински приятели, с които прекарах доста хубави дни тук.
- Приятелите ли ви връщат в България?
- Да, най-вече те, защото малко от тях имат възможност да пътуват в чужбина. Аз все пак успявам, когато имам възможност, да ги водя с мен в Испания или Америка, за да се видим.
- А какви чувства изпитвате към един от най-добрите си приятели - Любо Пенев? Все още ли сте така близки?
- В момента двамата нямаме нищо общо.
- Не ви ли липсва той?
- На мен Любо винаги ще ми липсва, но хората, които в момента са в управата на ЦСКА, не ми харесват и затова аз не искам да съм там. Да вляза и да давам пари на този и на онзи - това няма да стане. Но ЦСКА винаги ще остане в сърцето ми. И трябва да се знае, че никога няма да забравя ЦСКА.
- Май не сте се видял с Любо?
- Не. Казах, че който иска да се срещне с мен, има начини.Любо не ме потърси
- Тогава нека сменим темата. Украинецът от Чикаго Файър Дима Коваленко признава, че ви боготвори, в интервю за “Спорт експрес”, като се хвали, че сте обещал да му помогнете за трансфер в силен европейски тим. Значи ли това, че ще се захванете с мениджърство?
- Не, до 2002 година ще играя. На Дима, който е страшен талант и голям симпатяга, наистина бих помогнал, но просто по приятелски.
- Доколко сравним е талантът на този украинец с таланта на българските млади играчи?
- Талантът му е много по-голям от този на всеки един тук.
- Това означава ли, че нашият футбол губи талантите си?
- Да, те просто заминават.
- Защо?
- Защото ни е такава структурата. Всеки гледа само от днес за утре и нищо за по-дълго време.
- Вие като че ли се отказахте да промените това и да работите в България.
- Не се отказах аз сам, напротив, имах огромно желание и амбиция именно на България да дам всичко, което съм натрупал като опит във футбола. От това обаче ме отказаха някои некомпетентни хора с длъжности. Така че за мен е по-добре да съм извън футбола тук
- С какво не бяхте удобен?
- Не бях удобен да работя в България, защото не можеха да ме командват. Това беше болното им място и най-големият им проблем. Аз си тръгнах, защото реших, че повече няма да подволявам да ме използват, както досега.
- Защо тези хора зачеркнаха дори име като вашето?
- Заради лични интереси и облаги, които нямаше да имат, ако аз бях тук. Защото аз исках да работя така, както съм свикнал - професионално и точно, а те искаха да ме командват.
- Кога ще се променят нещата?
- В близките десет години не виждам това да стане. Напротив, ще става все по-лошо за спорта ни. Сега имаме един-два отбора, които играят добре, и се заблуждаваме, че имаме футбол. Много отгоре-отгоре се мисли за спорта. Днес излезе един талант и веднага - дай да го продаваме, защото имаме интерес. Не се мисли за клуба, а за бързите пари. Нужно е търпение и много работа за да станат нещата добре, но това тук го няма. Аз например чаках и се блъсках много-много години, за да съм сега там, където трябва да бъда. И не случайно хората навън ме уважават много повече от хората в България.
- Личи си, че това много ви наранява, но защо според вас българинът не може да се радва на успехите ви така, както чужденецът?
- Заради завистта. Това е най-лошото в човека и най-често срещано чувство в българина. Просто се убедих, че тук едва ли не никога не може да ми се прости, че съм постигнал толкова много. А едва ли някой обаче знае колко труд съм вложил.
- Липсва ли ви българската обич?
- Вече не.
- Какво планирате занапред?
- Стремя се да не правя планове. Искам само да сме живи и здрави аз и семейството ми. Ще играя футбол, пък после ще мисля.
- Какво още ви задържа на терена?
- Любовта към играта.
- Кога пак ще дойдете в България?
- Не зная, когато имам време.

Ива Димитрова, 7 Дни Спорт